Автор: Бранко Миланович,  Следвайте Гласове в Глобалното неравенство и още 3.0В Ориентализъм“

...
Автор: Бранко Миланович,  Следвайте Гласове в Глобалното неравенство и още 3.0В Ориентализъм“
Коментари Харесай

Защо градската компрадорска интелигенция е напълно безплодна

Автор: Бранко Миланович,  Следвайте " Гласове " в 
Глобалното неравноправие и още 3.0

В „ Ориентализъм “ Едуард Саид приказва за ориенталиста като за преводач на локалните традиции и познания за задграничния интелектуалец. Често срещаният термин в нео-марксистката литература от 60-те и 80-те години на предишния век, обозначаващ неналичието на връзка сред регионите в страната, които взаимодействат с останалия свят, и вътрешността на страната, която е отрязана от него, е „ компрадорска буржоазия “. През последните 30 години светът може би сътвори и термина „ компрадорска интелигенция “.
Това, което имам поради тук, е следното. В международен мащаб Западът несъмнено е основател на по-голямата част от знанието. Единствените му двама значими съперници са Китай и ислямът. Въпреки това, той към момента господства както в икономическо отношение, по този начин и по повод готовността си да популяризира своите познания и да въздейства върху това, което се основава другаде. Понякога от най-хубави планове, от време на време от неведение, а от време на време и от скрити подбуди, с тази цел са основани редица университетски, неправителствени, квазиправителствени и напълно държавни сдружения.
Тези институции са склонни да финансират планове, които се занимават с въпроси, считани все още за значими или съвременни в центъра. Едва ли биха могли да оправдаят други действия пред своите донори, които не се интересуват от това дали тези тематики са настоящи в „ далечните страни, за които не знаем нищо “. Проектите, или по-точно финансирането, което идва с тях, основава дребен локален хайлайф – компрадорска интелигенция. Този хайлайф става доста сръчен в пакетирането и представянето на резултатите от изследванията, тъй че те да се харесат на западните спонсори. Проблемът обаче се състои в това, че компрадорската интелигенция, съсредоточена върху това да угоди на спонсорите, постоянно е откъсната от вътрешния интелектуален живот. Подобно на „ компрадорската буржоазия “, тя има доста малко връзки с вътрешността. Тя съществува само с помощта на задграничните донори. Когато задграничните донори се реалокират другаде, компрадорската интелигенция изчезва. (Ако донорите се реалокират просто на друга тематика, компрадорската интелигенция също се реалокира дружно с тях на новата тематика.)

Интелектуална активност, която значително не е обвързвана с действителните проблеми на обещано място и време и дава отговор на епистемологичните желания на друго място, е безсмислена. Тя не оставя съвсем никакви следи в страната. Тя разрешава на страната да остане в някаква неразбираемо избрана орбита на интернационалното основаване на познания, само че мотивиращите сили на това основаване на познания са напълно външни. Те не създават съвсем нищо в вътре в страната, като се изключи че разрешават на относимата интелигенция прекрасен живот в интелектуален и веществен комфорт.
Такива феномени се следят във всички периферни общества, където финансовите запаси за научни проучвания са нищожни, а интелектуалната класа би трябвало да оцелява. Виждал съм го и в много механически области. Допреди към 10 години статистическите организации в много африкански страни бяха доста слаби както откъм личен състав, по този начин и откъм пари. Те не можеха да обезпечат изследвания на семействата, каквито рутинно се вършат в останалата част от света. Поради това съществуваше доста малко такава информация. Какво направиха задграничните донори? Всеки от тях, в отговор на краткотрайните си ползи или на прищевките на шефовете си, финансира изследване на тази или онази област, на това или това население. По този метод се получиха (например в Танзания) най-различни изследвания, нито едно от които не можеше да се сплоти в някаква времева редица и нито едно от които не позволяваше да се разбере дали нещата се трансформират, усъвършенстват, или не.

Шведите ще финансират изследвания на бедните селски семейства в област Х, Американската организация за интернационално развиване ще финансира изследване на самотните майки в Y, британците, с цел да не останат по-назад, ще открият неочакван интерес към младежката безработица в Z. Националната статистическа работа ще се задължи – с равнодушие – заради потребност от пари. Проучванията ще бъдат направени, отчетите ще бъдат написани и изпратени на висшите органи в Стокхолм, Вашингтон и Лондон. За да бъдат бързо забравени там. А на локално равнище те ще бъдат изцяло пренебрегнати.
Същото се случва и с по този начин наречените рандомизирани следени изследвания (РКТ), които бяха увенчани с Нобелова премия. За да се пристъпи към доста съмнителни от етична позиция практики (за които е писано доста, вижте Санджай Реди, Ангъс Дийтън, Мартин Равалион), се измисля вътрешна поддръжка от няколко лица, в доста от случаите евентуално в подмяна на обещания за възнаграждения или пътувания в чужбина. Когато РКТ-проектът, който подложи хората в разнообразни елементи на Найроби на случайно спиране на водоснабдяването, докара до международно неодобрение, основният откривател Пол Гертлер написа жалка отбрана на плана, като твърдеше, че той е бил „ закупен “ от локалните управляващи при зле дефинирано съдействие с локалното държавно управление. „ Чрез взаимни полемики сред екипите на Световната банка и „ Nairobi Water “ беше контрактувано в допълнение да се тества по-мек и по-малко евентуално нездравословен тласък (прекъсване на водоснабдяването!) като опция. “
Дори в случай че изключим етичните проблеми на РКТ (върху които не се концентрирам тук), това е още един образец за финансиран от чужбина план, който няма връзка със основаването на потребни локални познания. Единственият му резултат, като се изключи че оставя бедните хора без вода, и може би единствената цел, с която е стартират, е персоналното издигане на откривателите от центъра. (Интересно, дали кенийски откриватели биха могли да се включат в сходен изследователски план като спрат заплатите на откривателите от РКТ за няколко месеца, с цел да проучат по какъв начин биха реагирали те.)
Подобно на вътрешното развиване на страната, водено от компрадорите, което в никакъв случай не е довело до стопански напредък, интелектуалното развиване, водено от компрадорите, е безплодно. То ще продължи да се създава, тъй като поддържа идеологическите потребности на центъра и финансовите потребности на периферията, само че в никакъв случай няма да има огромно въздействие в нито една от двете области – центърът счита, че няма какво да научи от периферията, а никой в периферията не се интересува доста от тематиките, дадени на компрадорската интелигенция за домашна работа.
Източник: 
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
 
 
 
 
19 Фев 2023297818 Фев 2023421717 Фев 2023902614 Фев 2023354913 Фев 2023624509 Фев 202310156КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 20231079507 Фев 2023138518 Фев 202378218 Фев 2023657
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР